30 дек. 2017 г., 16:00

Всяка промяна носи своя жребий

1K 11 24

От тебе ще останат със достойнство

(на бъдещето общо за темелите)

опашката и шията на двойката,

че две е символ на съединение.

 

Ще си запазим нулата защото

от нея винаги започва всичко.

Безличното и злото, и доброто,

и всички опити да се обичаме.

 

И единицата с копнеж ще си запазим,

че първите остават във историята.

(А победителите никой не ги мрази)

Не съди никой първия за стореното.

 

Седмицата ще хвърлим зад гърба си.

(От старото все пак да се очистим)

Виновността пулсираща в кръвта ни

е връзка между бъдеще и минало.

 

На празното ще долепим осмица.

Знак за безкрайност вертикално сложен.

Надеждата в една безкрайна писта

и вярата, че всичко е възможно…

 

Че ни се дава пак година време

да променим, приемем, да изграждаме.

Всяка промяна носи своя жребий

в искрици огън между смърт и раждане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава философска поема.Като я прочетеш и се позамисляш , пак се върнеш и вникнеш...Поздрави за чудесните редове.
  • Зя много години! Честита, здрава и плодотворна! Дядо Зем
  • И нека жребият е винаги любов и мъдрост.Светли и сбъднати дни!!!
  • Кръговратът на живота!
    Светли празници, Довереница!
  • Благодаря на посетилите. Бъдете здрави, приятели!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...