30 dic 2017, 16:00

Всяка промяна носи своя жребий

1K 11 24

От тебе ще останат със достойнство

(на бъдещето общо за темелите)

опашката и шията на двойката,

че две е символ на съединение.

 

Ще си запазим нулата защото

от нея винаги започва всичко.

Безличното и злото, и доброто,

и всички опити да се обичаме.

 

И единицата с копнеж ще си запазим,

че първите остават във историята.

(А победителите никой не ги мрази)

Не съди никой първия за стореното.

 

Седмицата ще хвърлим зад гърба си.

(От старото все пак да се очистим)

Виновността пулсираща в кръвта ни

е връзка между бъдеще и минало.

 

На празното ще долепим осмица.

Знак за безкрайност вертикално сложен.

Надеждата в една безкрайна писта

и вярата, че всичко е възможно…

 

Че ни се дава пак година време

да променим, приемем, да изграждаме.

Всяка промяна носи своя жребий

в искрици огън между смърт и раждане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава философска поема.Като я прочетеш и се позамисляш , пак се върнеш и вникнеш...Поздрави за чудесните редове.
  • Зя много години! Честита, здрава и плодотворна! Дядо Зем
  • И нека жребият е винаги любов и мъдрост.Светли и сбъднати дни!!!
  • Кръговратът на живота!
    Светли празници, Довереница!
  • Благодаря на посетилите. Бъдете здрави, приятели!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...