Всяка промяна носи своя жребий
От тебе ще останат със достойнство
(на бъдещето общо за темелите)
опашката и шията на двойката,
че две е символ на съединение.
Ще си запазим нулата защото
от нея винаги започва всичко.
Безличното и злото, и доброто,
и всички опити да се обичаме.
И единицата с копнеж ще си запазим,
че първите остават във историята.
(А победителите никой не ги мрази)
Не съди никой първия за стореното.
Седмицата ще хвърлим зад гърба си.
(От старото все пак да се очистим)
Виновността пулсираща в кръвта ни
е връзка между бъдеще и минало.
На празното ще долепим осмица.
Знак за безкрайност вертикално сложен.
Надеждата в една безкрайна писта
и вярата, че всичко е възможно…
Че ни се дава пак година време
да променим, приемем, да изграждаме.
Всяка промяна носи своя жребий
в искрици огън между смърт и раждане.
© Дочка Василева All rights reserved.
