5 февр. 2008 г., 19:48

Всяка сутрин

711 0 3
Всяка сутрин бързаме
да станем,
после - пак на крак -
кафето да изпием
и така почти насън
на работа да стигнем...
Там поглъщат ни
проблемите служебни,
малко скучни,
малко непотребни,
времето изплъзва се
и не разбираме кога
бързичко
настъпила е
вечерта.
Идва малко време
за децата,
след необходимата
ракия и салата.
"Как сте, ядохте ли,
пак сте без домашно -
ще се справите -
аз зная,
няма нищо страшно!"
После телевизорът
ни гледа,
смее ни се Брадърът
на мирогледа
и заспиваме
в реалност чужда,
вече кой от нас
дефакто има нужда...
И така повтарят се
нещата -
само дето често
ни боли главата -
но поне за миг
да спрем
и да въздъхнем:
Бог дано да ни прости
за суетата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...