5 февр. 2008 г., 19:48

Всяка сутрин

710 0 3
Всяка сутрин бързаме
да станем,
после - пак на крак -
кафето да изпием
и така почти насън
на работа да стигнем...
Там поглъщат ни
проблемите служебни,
малко скучни,
малко непотребни,
времето изплъзва се
и не разбираме кога
бързичко
настъпила е
вечерта.
Идва малко време
за децата,
след необходимата
ракия и салата.
"Как сте, ядохте ли,
пак сте без домашно -
ще се справите -
аз зная,
няма нищо страшно!"
После телевизорът
ни гледа,
смее ни се Брадърът
на мирогледа
и заспиваме
в реалност чужда,
вече кой от нас
дефакто има нужда...
И така повтарят се
нещата -
само дето често
ни боли главата -
но поне за миг
да спрем
и да въздъхнем:
Бог дано да ни прости
за суетата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ая Цонева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...