Всяка сутрин

Feb 5, 2008, 7:48 PM

Poetry » Phylosophy

528 0 3

Всяка сутрин бързаме
да станем,
после - пак на крак -
кафето да изпием
и така почти насън
на работа да стигнем...
Там поглъщат ни
проблемите служебни,
малко скучни,
малко непотребни,
времето изплъзва се
и не разбираме кога
бързичко
настъпила е
вечерта.
Идва малко време
за децата,
след необходимата
ракия и салата.
"Как сте, ядохте ли,
пак сте без домашно -
ще се справите -
аз зная,
няма нищо страшно!"
После телевизорът
ни гледа,
смее ни се Брадърът
на мирогледа
и заспиваме
в реалност чужда,
вече кой от нас
дефакто има нужда...
И така повтарят се
нещата -
само дето често
ни боли главата -
но поне за миг
да спрем
и да въздъхнем:
Бог дано да ни прости
за суетата!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-02-06T19:29:34+02:00

Много житейски истини си написала, мила Ая.
много ми хареса стихотворението ти.с обич.
vitaniya (Таня Цветанова)

2008-02-05T21:53:33+02:00

Бог дано да ни прости
за суетата!
дано, разчитам на това!
Люска (Люска Петрова)

2008-02-05T20:52:23+02:00

Бог дано да ни прости за суетата! Дано,Дудинка! Много е хубаво.