28 февр. 2023 г., 07:52

Всъщност... поезия...

832 1 0

И точно тогава... 
И точно когато... 
И точно тук... 
И само сега!... 
Една усмивка, 
едно докосване, 
един поглед... 
Две очи, 
две сърца, 
един ритъм...
Техният!... 
Туптят... Туптят... Туптят... 
А всъщност е песен...
Песен изпята от тях.
Звук в тишината
и мракът изчезва. 
Проблясват лъчи.
Виждаш ги! 
Стоплят те! 
Галят те! 
Просто изгряват... 
Просто блестят... 
Просто са там... 
Обикновен процес, 
а всъщност...
Всъщност... поезия. 
Тяхната тиха песен
в онази тишина
и в безкрая...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...