28.02.2023 г., 7:52

Всъщност... поезия...

834 1 0

И точно тогава... 
И точно когато... 
И точно тук... 
И само сега!... 
Една усмивка, 
едно докосване, 
един поглед... 
Две очи, 
две сърца, 
един ритъм...
Техният!... 
Туптят... Туптят... Туптят... 
А всъщност е песен...
Песен изпята от тях.
Звук в тишината
и мракът изчезва. 
Проблясват лъчи.
Виждаш ги! 
Стоплят те! 
Галят те! 
Просто изгряват... 
Просто блестят... 
Просто са там... 
Обикновен процес, 
а всъщност...
Всъщност... поезия. 
Тяхната тиха песен
в онази тишина
и в безкрая...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...