6 февр. 2008 г., 10:24

Втори шанс

1.3K 0 4
Спри се!
Не!
Почакай, обърни се!
За последно погледни очите -
                           океана от мечтите.
Докосни косите -
                           юздите на тъгите.
Погали плътта -
                           в нея сърцето носител е на любовта.

Сега върви!
Вече можеш ти да ме забравиш.

След време ще ме срещнеш на хълма с изсъхнали цветя.
Там ще видиш пак очите,
                           но пропаст те са от мечтите.
Ще докоснеш пак косите,
                           но изсъхнали поля са те сега.
Плътта на прах е вече,
                           а сърцето с надежда тупти за любовта ти още.

Кажи сега - ще тръгнеш ли отново ти?!
Ще ме забравиш ли - поне ми прошепни?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Самотна Душа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...