Feb 6, 2008, 10:24 AM

Втори шанс 

  Poetry » Love
772 0 4
Спри се!
Не!
Почакай, обърни се!
За последно погледни очите -
                           океана от мечтите.
Докосни косите -
                           юздите на тъгите.
Погали плътта -
                           в нея сърцето носител е на любовта.

Сега върви!
Вече можеш ти да ме забравиш.

След време ще ме срещнеш на хълма с изсъхнали цветя.
Там ще видиш пак очите,
                           но пропаст те са от мечтите.
Ще докоснеш пак косите,
                           но изсъхнали поля са те сега.
Плътта на прах е вече,
                           а сърцето с надежда тупти за любовта ти още.

Кажи сега - ще тръгнеш ли отново ти?!
Ще ме забравиш ли - поне ми прошепни?!

© Самотна Душа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??