Feb 6, 2008, 10:24 AM

Втори шанс

  Poetry » Love
1.3K 0 4
Спри се!
Не!
Почакай, обърни се!
За последно погледни очите -
                           океана от мечтите.
Докосни косите -
                           юздите на тъгите.
Погали плътта -
                           в нея сърцето носител е на любовта.

Сега върви!
Вече можеш ти да ме забравиш.

След време ще ме срещнеш на хълма с изсъхнали цветя.
Там ще видиш пак очите,
                           но пропаст те са от мечтите.
Ще докоснеш пак косите,
                           но изсъхнали поля са те сега.
Плътта на прах е вече,
                           а сърцето с надежда тупти за любовта ти още.

Кажи сега - ще тръгнеш ли отново ти?!
Ще ме забравиш ли - поне ми прошепни?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Самотна Душа All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...