Втори шанс
Спри се!
Не!
Почакай, обърни се!
За последно погледни очите -
океана от мечтите.
Докосни косите -
юздите на тъгите.
Погали плътта -
в нея сърцето носител е на любовта.
Сега върви!
Вече можеш ти да ме забравиш.
След време ще ме срещнеш на хълма с изсъхнали цветя.
Там ще видиш пак очите,
но пропаст те са от мечтите.
Ще докоснеш пак косите,
но изсъхнали поля са те сега.
Плътта на прах е вече,
а сърцето с надежда тупти за любовта ти още.
Кажи сега - ще тръгнеш ли отново ти?!
Ще ме забравиш ли - поне ми прошепни?!
Не!
Почакай, обърни се!
За последно погледни очите -
океана от мечтите.
Докосни косите -
юздите на тъгите.
Погали плътта -
в нея сърцето носител е на любовта.
Сега върви!
Вече можеш ти да ме забравиш.
След време ще ме срещнеш на хълма с изсъхнали цветя.
Там ще видиш пак очите,
но пропаст те са от мечтите.
Ще докоснеш пак косите,
но изсъхнали поля са те сега.
Плътта на прах е вече,
а сърцето с надежда тупти за любовта ти още.
Кажи сега - ще тръгнеш ли отново ти?!
Ще ме забравиш ли - поне ми прошепни?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Самотна Душа Всички права запазени
