Да вярвам ли? Вратата се затвори.
По нечии бузи пак блестят сълзи.
По нечии бивши светли небосводи
ги няма половината звезди.

Нощта е някъде зловеща и коварна, 

денят за някои е пълен със тъга.
Изчезнали са някъде отдавна
последните следи на любовта.

На някои са усмивките нещастни.
За някои радостта горчи.
Потъват някои в нощи сладко-страстни,
забравили за чувства и мечти.

Да вярвам ли, че можем да сме още

разбиращи, човечни и добри?
Че някъде звездите светят нощем,
че има обич вместо куп лъжи?

Ще вярвам. Друго не остана.
Ще бъда оптимистката наивна.
Дори след още някоя измама,
тя, вярата, не е изкоренима.

Ще вярвам. И защо пък не?
Може някой ден да стане по-добре.