Вяра
Да вярвам ли? Вратата се затвори.
По нечии бузи пак блестят сълзи.
По нечии бивши светли небосводи
ги няма половината звезди.
Нощта е някъде зловеща и коварна,
денят за някои е пълен със тъга.
Изчезнали са някъде отдавна
последните следи на любовта.
На някои са усмивките нещастни.
За някои радостта горчи.
Потъват някои в нощи сладко-страстни,
забравили за чувства и мечти.
Да вярвам ли, че можем да сме още
разбиращи, човечни и добри?
Че някъде звездите светят нощем,
че има обич вместо куп лъжи?
Ще вярвам. Друго не остана.
Ще бъда оптимистката наивна.
Дори след още някоя измама,
тя, вярата, не е изкоренима.
Ще вярвам. И защо пък не?
Може някой ден да стане по-добре.
© Мария All rights reserved.
