Вяра
Небето е синьо, а в тебе е сиво,
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!
Ръцете ти сухи, ровили в пръст,
сълзите ти бройни, направили кал.
Гол си и бос в ръцете ти кръст,
плачеш, молиш за своя печал!
Вече притихваш, спокоен, без слава,
небето разтваря се вече пред теб.
Господ видя те, живот ти дарява,
защото, спаси се със своята Вяра!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
