Jun 10, 2022, 1:56 PM

Вяра 

  Poetry » Phylosophy
562 0 1

 

Небето е синьо, а в тебе е сиво,
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!

 

Ръцете ти сухи, ровили в пръст,
сълзите ти бройни, направили кал.
Гол си и бос в ръцете ти кръст,
плачеш, молиш за своя печал!

 

Вече притихваш, спокоен, без слава,
небето разтваря се вече пред теб.
Господ видя те, живот ти дарява,
защото, спаси се със своята Вяра!

 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??