Небето е синьо, а в тебе е сиво,
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!
Ръцете ти сухи, ровили в пръст,
сълзите ти бройни, направили кал.
Гол си и бос в ръцете ти кръст,
плачеш, молиш за своя печал!
Вече притихваш, спокоен, без слава,
небето разтваря се вече пред теб.
Господ видя те, живот ти дарява,
защото, спаси се със своята Вяра!
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
