Цвети.1
45 50
Jun 10, 2022, 1:56 PM

Вяра 

  Poetry » Phylosophy
5.0 (1)
697 0 1
Небето е синьо, а в тебе е сиво,
облаци сиви бушуват в кръвта ти.
Надигаш глава, но не горделиво
а търсещ извор, за твоите рани!
Ръцете ти сухи, ровили в пръст,
сълзите ти бройни, направили кал.
Гол си и бос в ръцете ти кръст,
плачеш, молиш за своя печал!
Вече притихваш, спокоен, без слава,
небето разтваря се вече пред теб.
Господ видя те, живот ти дарява,
защото, спаси се със своята Вяра!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
  • КонстантинК (Константин К.) Мутра
    Мутра
  • Михаелла (Михаела Ангелова) Ms. E.T.
    *** In the silence of the night, her smile dazzled through the stars. Her gaze always aimed far beyo...
  • Liudmil (Людмил Стоянов) Your highness
    The stars are far, my queen, the stars are fading, drifting further. Their light is dim, my queen, t...
  • Nikolova2000 (Iliyana Nikolova) When Roses Feel like Chains
    I wish you could buy me a new white dress to make me feel like an angel because the one I have now f...

More works »