28 янв. 2008 г., 09:54

Вяра 

  Поэзия
524 1 10
ВЯРА

Вървим, ръка във ръка,
и даже мост да няма,
ще минем по слънчева дъга,
от ярки багри изтъкана.

А там, на другата страна,
страната, без болка и тъга.
В храма на моята душа,
цветната дъга аз ще разплета
и цветовете и ще нанижа на огърлица,
и с нея любовта ти ще окича.

И ще блести вълшебният ми дар
с небесни цветя и кехлибар,
когато слънчев лъч целува вода,
когато нежна обич докосва душа.

© Алекс учо Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??