Вяра
Вървим, ръка във ръка,
и даже мост да няма,
ще минем по слънчева дъга,
от ярки багри изтъкана.
А там, на другата страна,
страната, без болка и тъга.
В храма на моята душа,
цветната дъга аз ще разплета
и цветовете и ще нанижа на огърлица,
и с нея любовта ти ще окича.
И ще блести вълшебният ми дар
с небесни цветя и кехлибар,
когато слънчев лъч целува вода,
когато нежна обич докосва душа.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Алекс учо Все права защищены