Вяра
693
0
0
Седеше сама пред вратата на църквата,
угасваше нейната свещ,
дребна, стара и гърбава,
със дрипи и малко копнеж.
Не смееше друго да иска,
изчезваше бавно в нощта,
в ръцете напукани стиска
последна надежда - свещта.
Тази старица е нашата вяра,
търсеща малко любов,
все по-малка и невидима става,
раздаваща своя живот.
А ние, богати, от бедната грабим,
щастливи или пък дали?
Дали ще си струва? Дали да оставим
надеждата да изгори.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стела Все права защищены
