Вяра
696
0
0
Седеше сама пред вратата на църквата,
угасваше нейната свещ,
дребна, стара и гърбава,
със дрипи и малко копнеж.
Не смееше друго да иска,
изчезваше бавно в нощта,
в ръцете напукани стиска
последна надежда - свещта.
Тази старица е нашата вяра,
търсеща малко любов,
все по-малка и невидима става,
раздаваща своя живот.
А ние, богати, от бедната грабим,
щастливи или пък дали?
Дали ще си струва? Дали да оставим
надеждата да изгори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Всички права запазени
