30 мар. 2011 г., 22:03

Вяра 

  Поэзия
873 0 8

Още в мен кандилото си свети

пламъче в любов гори и вяра,

лазеха в петите ветровете, 

плъзнали в краката ми поквара.

Лесно се изгубвах във гората,

пуснала трънаци до колене,

раните си миех със сълзите,

парещи в душата ми ранена.

Лесно се изгубвах, но за кратко,

пътят осветява ми кандило -

вярата в човека и в доброто,

вярата е моето светило.

© Искра Радева Николова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??