Още в мен кандилото си свети
пламъче в любов гори и вяра,
лазеха в петите ветровете,
плъзнали в краката ми поквара.
Лесно се изгубвах във гората,
пуснала трънаци до колене,
раните си миех със сълзите,
парещи в душата ми ранена.
Лесно се изгубвах, но за кратко,
пътят осветява ми кандило -
вярата в човека и в доброто,
вярата е моето светило.