Още в мен кандилото си свети
пламъче в любов гори и вяра,
лазеха в петите ветровете,
плъзнали в краката ми поквара.
Лесно се изгубвах във гората,
пуснала трънаци до колене,
раните си миех със сълзите,
парещи в душата ми ранена.
Лесно се изгубвах, но за кратко,
пътят осветява ми кандило -
вярата в човека и в доброто,
вярата е моето светило.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
