Вяра
Да бях аз бог за тебе, сътворен от обич,
в душата ти бих вдигнал моя кръст,
но как ще се въздигна нейде горе,
без вярата ти аз съм шепа пръст.
Ще скриеш ласка в твоята молитва,
ще скъташ огънче във свещ една -
със чувствата и камък даже литва
и се превръща в чиста светлина.
За тебе да съм бог аз си мечтая,
че дяволски са всички светове,
безкрайност от години ще изтрая,
за да се въплътя за миг поне...
очакване красиво за да сбъдна,
събудил се във нежния ти храм -
пред нас е вечността - да, труден път е,
ако в мен вярваш - тръгваме натам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
ekstasis, да не би да мечтаеш да ти пее любимата(?):
