5.04.2013 г., 16:25

Вяра

881 0 7

Да бях аз бог за тебе, сътворен от обич,
в душата ти бих вдигнал моя кръст,
но как ще се въздигна нейде горе,
без вярата ти аз съм шепа пръст.

 

Ще скриеш ласка в твоята молитва,
ще скъташ огънче във свещ една -
със чувствата и камък даже литва
и се превръща в чиста светлина.

 

За тебе да съм бог аз си мечтая,
че дяволски са всички светове,
безкрайност от години ще изтрая,
за да се въплътя за миг поне...

 

очакване красиво за да сбъдна,
събудил се във нежния ти храм -
пред нас е вечността - да, труден път е,
ако в мен вярваш - тръгваме натам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "За тебе да съм бог аз си мечтая"

    ekstasis, да не би да мечтаеш да ти пее любимата(?):

    "Ти сии ми боогаа, тии сии ми цааряя, ти сии госпоодаар на моойто сърцее..."?...

    Знаеш ли я тази песен?
  • пред нас е вечността - да, труден път е,
    ако в мен вярваш - тръгваме натам...
    Поздрави и от мен!
  • Благодаря ви, Миглена, Дани, Ирена, Румяна!
    Вярата е най-трудното нещо. И най-лесното. Да повярваш в нещо без да го видиш, е тайнството на душата. Обичани бъдете!
  • Има ли вяра, има и път...
    Поздрав!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...