28 сент. 2015 г., 23:51  

Вяра и неверие

647 0 2

Премного пъти виждаме смъртта:

понякога е стара, друг път – млада,

невинаги с усмивка на жена;

преддверие към рая или ада.

 

Нечакана, тя тръгва си сама,

готова ненадейно да се върне

за някой клетник, молещ се в нощта –

поискала в съня да го прегърне.

 

Но вярвайте в живота си дори

когато той заложен е на карта,

дори когато почне да кърви,

дори когато губите в хазарта.

 

Защото неподкупната съдба

Творец е на живота и Земята,

а призрачната сянка на смъртта

не може да затули светлината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...