Вяра и неверие
Премного пъти виждаме смъртта:
понякога е стара, друг път – млада,
невинаги с усмивка на жена;
преддверие към рая или ада.
Нечакана, тя тръгва си сама,
готова ненадейно да се върне
за някой клетник, молещ се в нощта –
поискала в съня да го прегърне.
Но вярвайте в живота си дори
когато той заложен е на карта,
дори когато почне да кърви,
дори когато губите в хазарта.
Защото неподкупната съдба
Творец е на живота и Земята,
а призрачната сянка на смъртта
не може да затули светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
