mariankrystev (МАРИАН КРЪСТЕВ)
970 1455
28.09.2015 г., 23:51 ч.  

Вяра и неверие 

  Поезия » Философска
469 0 2

Премного пъти виждаме смъртта:

понякога е стара, друг път – млада,

невинаги с усмивка на жена;

преддверие към рая или ада.

 

Нечакана, тя тръгва си сама,

готова ненадейно да се върне

за някой клетник, молещ се в нощта –

поискала в съня да го прегърне.

 

Но вярвайте в живота си дори

когато той заложен е на карта,

дори когато почне да кърви,

дори когато губите в хазарта.

 

Защото неподкупната съдба

Творец е на живота и Земята,

а призрачната сянка на смъртта

не може да затули светлината.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??