17 сент. 2009 г., 22:23

Вяра, Надежда, Любов

794 0 3

Бях на ръба на живота прекрасен.

Угасваше последният лъч светлина.

Всеки миг беше страшен, ужасен,

но с любимите хора не останах сама.

 

Майка ми - кротка светица,

вдъхна ми вяра с нежна ръка.

Сестра ми, като безстрашна лъвица,

ми даде надежда, хъс за борба.

 

Децата ми - ангели мили,

дариха ме с много любов.

И заради това намерих сили

да се върна към живота си нов.

 

Господи, моля те, само пази ги!

Бди над тях всеки ден, всеки час!

С много вяра, надежда, любов надари ги!

Благодаря им! Заради тях живея и аз.

 

Днес паля свещ за тебе, Боже!

В признателност вечна глава ще склоня.

За твоята обич, без която не можем,

сърдечно ти благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...