17 sept 2009, 22:23

Вяра, Надежда, Любов

  Poesía
797 0 3

Бях на ръба на живота прекрасен.

Угасваше последният лъч светлина.

Всеки миг беше страшен, ужасен,

но с любимите хора не останах сама.

 

Майка ми - кротка светица,

вдъхна ми вяра с нежна ръка.

Сестра ми, като безстрашна лъвица,

ми даде надежда, хъс за борба.

 

Децата ми - ангели мили,

дариха ме с много любов.

И заради това намерих сили

да се върна към живота си нов.

 

Господи, моля те, само пази ги!

Бди над тях всеки ден, всеки час!

С много вяра, надежда, любов надари ги!

Благодаря им! Заради тях живея и аз.

 

Днес паля свещ за тебе, Боже!

В признателност вечна глава ще склоня.

За твоята обич, без която не можем,

сърдечно ти благодаря!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...