12 июн. 2015 г., 07:53

Вярата в живота

690 0 3

                                                                              четката

                                                                           в платното

 

                                                                             своя дом

                                                                              намира

 

                                                                               затова

                                                                              защото

 

                                                                                няма

                                                                        в обществото

 

                                                                                 нито

                                                                          във всемира

 

                                                                            друг такъв

                                                                            единствен

 

                                                                               ѝскрен

                                                                       и предимствен

 

                                                                                който

                                                                            ни на йота

 

                                                                               да не ѝ

                                                                             придѝря

 

                                                                                 как

                                                                          да отразява

 

                                                                       и пресътворява

 

                                                                              вярата

                                                                            в живота

 

                                                 ...................................................................

 

                                                                              своето

                                                                          момѝнство

 

                                                                             четката

                                                                              дарява

 

                                                                                  на

                                                                      платното свято

 

                                                                                   и

                                                                         неосъзнато

 

                                                                                 без

                                                                        да се надява

 

                                                                             търси си

                                                                            взаѝмство

 

                                                                                 а и

                                                                          щом накрая

 

                                                                                 образ

                                                                               тя родѝ

 

                                                                                пърха

                                                                               и сияе

 

                                                ...................................................................

 

                                                                               пърхат

                                                                              и гърдѝ

 

                                                                                   на

                                                                      един художник

 

                                                                  (на духà каторжник)

 

                                                                             изтерзан

                                                                            посърнал

 

                                                                                  но

                                                                     светà прегърнал

 

                                                                      извълшебствал

                                                                               гледка

 

                                                                          и принесен...

                                                                                                    в

                                                                                                       четка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, anastasia73 (Анастасия), iverado (Ивелина Георгиева), ljubomira, Dani51, Andromaha, koli4a (Никола Апостолов)!

    И по-малко да
    е от стих, да е поне
    повече (от) рима... !
  • Опит за оригиналничене и ми се струва, че се е получило. Структурата е несвойствена и далеч от класиката.текста е смислен и навява на размисъл! Поздрави за смелостта и за експеримента!
  • Изключително ми допадна!
    Нещо различно и същевременно поетично смислено!
    Браво!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...