12.06.2015 г., 7:53

Вярата в живота

680 0 3

                                                                              четката

                                                                           в платното

 

                                                                             своя дом

                                                                              намира

 

                                                                               затова

                                                                              защото

 

                                                                                няма

                                                                        в обществото

 

                                                                                 нито

                                                                          във всемира

 

                                                                            друг такъв

                                                                            единствен

 

                                                                               ѝскрен

                                                                       и предимствен

 

                                                                                който

                                                                            ни на йота

 

                                                                               да не ѝ

                                                                             придѝря

 

                                                                                 как

                                                                          да отразява

 

                                                                       и пресътворява

 

                                                                              вярата

                                                                            в живота

 

                                                 ...................................................................

 

                                                                              своето

                                                                          момѝнство

 

                                                                             четката

                                                                              дарява

 

                                                                                  на

                                                                      платното свято

 

                                                                                   и

                                                                         неосъзнато

 

                                                                                 без

                                                                        да се надява

 

                                                                             търси си

                                                                            взаѝмство

 

                                                                                 а и

                                                                          щом накрая

 

                                                                                 образ

                                                                               тя родѝ

 

                                                                                пърха

                                                                               и сияе

 

                                                ...................................................................

 

                                                                               пърхат

                                                                              и гърдѝ

 

                                                                                   на

                                                                      един художник

 

                                                                  (на духà каторжник)

 

                                                                             изтерзан

                                                                            посърнал

 

                                                                                  но

                                                                     светà прегърнал

 

                                                                      извълшебствал

                                                                               гледка

 

                                                                          и принесен...

                                                                                                    в

                                                                                                       четка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, anastasia73 (Анастасия), iverado (Ивелина Георгиева), ljubomira, Dani51, Andromaha, koli4a (Никола Апостолов)!

    И по-малко да
    е от стих, да е поне
    повече (от) рима... !
  • Опит за оригиналничене и ми се струва, че се е получило. Структурата е несвойствена и далеч от класиката.текста е смислен и навява на размисъл! Поздрави за смелостта и за експеримента!
  • Изключително ми допадна!
    Нещо различно и същевременно поетично смислено!
    Браво!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...