Jun 12, 2015, 7:53 AM

Вярата в живота

681 0 3

                                                                              четката

                                                                           в платното

 

                                                                             своя дом

                                                                              намира

 

                                                                               затова

                                                                              защото

 

                                                                                няма

                                                                        в обществото

 

                                                                                 нито

                                                                          във всемира

 

                                                                            друг такъв

                                                                            единствен

 

                                                                               ѝскрен

                                                                       и предимствен

 

                                                                                който

                                                                            ни на йота

 

                                                                               да не ѝ

                                                                             придѝря

 

                                                                                 как

                                                                          да отразява

 

                                                                       и пресътворява

 

                                                                              вярата

                                                                            в живота

 

                                                 ...................................................................

 

                                                                              своето

                                                                          момѝнство

 

                                                                             четката

                                                                              дарява

 

                                                                                  на

                                                                      платното свято

 

                                                                                   и

                                                                         неосъзнато

 

                                                                                 без

                                                                        да се надява

 

                                                                             търси си

                                                                            взаѝмство

 

                                                                                 а и

                                                                          щом накрая

 

                                                                                 образ

                                                                               тя родѝ

 

                                                                                пърха

                                                                               и сияе

 

                                                ...................................................................

 

                                                                               пърхат

                                                                              и гърдѝ

 

                                                                                   на

                                                                      един художник

 

                                                                  (на духà каторжник)

 

                                                                             изтерзан

                                                                            посърнал

 

                                                                                  но

                                                                     светà прегърнал

 

                                                                      извълшебствал

                                                                               гледка

 

                                                                          и принесен...

                                                                                                    в

                                                                                                       четка

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Минев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, anastasia73 (Анастасия), iverado (Ивелина Георгиева), ljubomira, Dani51, Andromaha, koli4a (Никола Апостолов)!

    И по-малко да
    е от стих, да е поне
    повече (от) рима... !
  • Опит за оригиналничене и ми се струва, че се е получило. Структурата е несвойствена и далеч от класиката.текста е смислен и навява на размисъл! Поздрави за смелостта и за експеримента!
  • Изключително ми допадна!
    Нещо различно и същевременно поетично смислено!
    Браво!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...