Нима? Нима си изненадан?
Нима на плоските лъжи,
в капана прозрачен си попаднал
и демонстрираш ми влажни очи?

Нима си вярвал, че съм твоя
и че ми даваш онова,
желание за чужди дето трови?
Нима и за секунда не разбра

че магия в сърцето не става,
и отговарям машинално,
и всичкото, което давам,
прозира скука и баналност?

А можех… Можех да съм твоя…
Малко по-далеч да бе стоял,
с пренебрежение да беше ми говорил,
и да ми се даваше през вялост.

Но в изневяра не ме обвинявай.
Аз винаги съм вярна на това,
да бягам от тези, дето ми се дават,
да гасна по тези, дето с мен не горят.

28.02.2016г.
гр. Сопот