Нима? Нима си изненадан?
Нима на плоските лъжи,
в капана прозрачен си попаднал
и демонстрираш ми влажни очи?
Нима си вярвал, че съм твоя
и че ми даваш онова,
желание за чужди дето трови?
Нима и за секунда не разбра
че магия в сърцето не става,
и отговарям машинално,
и всичкото, което давам,
прозира скука и баналност? ...