Вярна на лятото
Морето се разпада на вълни
по пясъчните гънки на брега си.
Самотна чайка сгушена мълчи.
Ех, мое свидно лято, ти къде си?
Отплава с лодка някъде на юг,
на рамете птиците отнесе.
Но аз съм вярна и те чакам тук
до кея на отминалата есен.
В скали, в които зимата ехти
от леден грохот в спомени солени.
И с пролет в раковини, дето спи
с непята още песен на сирени.
Морето се събира от вълни,
нанизали в гердан брега самотен.
Ех, мое свидно лято, ти нали
си тръгнало към мен, с дъха си топъл.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деа Все права защищены
