Морето се разпада на вълни
по пясъчните гънки на брега си.
Самотна чайка сгушена мълчи.
Ех, мое свидно лято, ти къде си?
Отплава с лодка някъде на юг,
на рамете птиците отнесе.
Но аз съм вярна и те чакам тук
до кея на отминалата есен.
В скали, в които зимата ехти
от леден грохот в спомени солени.
И с пролет в раковини, дето спи
с непята още песен на сирени. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up