ДИС (Деа)
298 6687
5 mar 2021, 15:57

Вярна на лятото 

  Poesía
325 2 10

Морето се разпада на вълни
по пясъчните гънки на брега си.
Самотна чайка сгушена мълчи.

Ех, мое свидно лято, ти къде си?

Отплава с лодка някъде на юг,
на рамете птиците отнесе.
Но аз съм вярна и те чакам тук
до кея на отминалата есен.
В скали, в които зимата ехти
от леден грохот в спомени солени.
И с пролет в раковини, дето спи
с непята още песен на сирени.

Морето се събира от вълни,
нанизали в гердан брега самотен.
Ех, мое свидно лято, ти нали
си тръгнало към мен, с дъха си топъл.

© Деа Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??