14 февр. 2013 г., 16:56  

Вярната Пенелопа

750 0 0

                                                        Вярната Пенелопа

                                                                                   

                                                    Ах, тази пуста чужбина,

                                                    този Клондайк, тази златна мина!

                                                    Тя си примами мнозина,

                                                    примами и мен, и аз да замина.

                                                                 

                                                    Мойта Пенелопа вече не зърнах,

                                                    щото години не се върнах

                                                    нито при майка, нито при нея.

                                                    Затуй майка ми писа, че линее

                                                                        

                                                    по барчета, нощни дискотеки

                                                    и мъката си излива пред всеки.

                                                    После преспива до сутринта

                                                    с едного, единствено от суета.

                                                                         

                                                    И малкото облаче бяло,

                                                    тъй както си летяло

                                                    и то каза, че е видяло,

                                                    майко, под чуждо одеяло.

                                                                         

                                                    Ах, тя, за мен горката!

                                                    Колко мъка в душата

                                                    трябва да излива пред мнозина,

                                                    докато съм аз в чужбина?

                                                                                   

                                                    Но като Одисей ще се върна!

                                                    Тогаз ще е силно прегърна

                                                    и под венчило в храм свещен,

                                                    ще минем, майко, в светъл ден!    

                                                                                          

                                                                                 Малък Петко - Одисей

                                                                                              

                          Честит ви Свети Валентин, драги Откровенци! Според мен, Свети Валентин за българите е 365 дена, а точно определена дата за него е за инуитите, ескимосите и по северните, че да могат и те, с неговото идване, да се сетят за по тънките работи. Пожелавам ви наздраве по случай Трифон Зарезан!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...