Вярната Пенелопа

                                                    Ах, тая пуста чужбина,

                                                    тоя Клондайк, тая златна мина!

                                                    Тя си примами мнозина,

                                                    примами и мене, и аз да замина.

                                                    Мойта Пенелопа вече не зърнах,

                                                    щото години не се върнах

                                                    нито при майка, нито при нея.

                                                    Затуй майка ми писа, че линее

                                                    по барчета и дискотеки

                                                    и мъката си излива пред всеки.

                                                    После с едного преспива до сутринта

                                                    само и единствено от суета.

                                                    И облачето бяло,

                                                    тъй както си летяло

                                                    и то, майко, каза, че е видяло

                                                    завита под чуждо одеяло.

                                                    Ах, тя, за мен горката!

                                                    Колко мъка в душата

                                                    трябва да излива пред мнозина,

                                                    докато съм аз в чужбина?

                                                    Но като Одисей и аз ще се върна!

                                                    Тогава ще е силно майко прегърна

                                                    и в някой храм свещен,

                                                    под венчило ще минем в светъл ден!    

                                                                                 Малък Петко - Одисей

                          Честит ви Свети Валентин, драги Откровенци! Според мен, Свети Валентин за българите е 365 дена, а точно определена дата за него е за инуитите, ескимосите и по северните, че да могат и те, с неговото идване, да се сетят за по тънките работи. Пожелавам ви наздраве по случай Трифон Зарезан!