14.02.2013 г., 16:56  

Вярната Пенелопа

749 0 0

                                                        Вярната Пенелопа

                                                                                   

                                                    Ах, тази пуста чужбина,

                                                    този Клондайк, тази златна мина!

                                                    Тя си примами мнозина,

                                                    примами и мен, и аз да замина.

                                                                 

                                                    Мойта Пенелопа вече не зърнах,

                                                    щото години не се върнах

                                                    нито при майка, нито при нея.

                                                    Затуй майка ми писа, че линее

                                                                        

                                                    по барчета, нощни дискотеки

                                                    и мъката си излива пред всеки.

                                                    После преспива до сутринта

                                                    с едного, единствено от суета.

                                                                         

                                                    И малкото облаче бяло,

                                                    тъй както си летяло

                                                    и то каза, че е видяло,

                                                    майко, под чуждо одеяло.

                                                                         

                                                    Ах, тя, за мен горката!

                                                    Колко мъка в душата

                                                    трябва да излива пред мнозина,

                                                    докато съм аз в чужбина?

                                                                                   

                                                    Но като Одисей ще се върна!

                                                    Тогаз ще е силно прегърна

                                                    и под венчило в храм свещен,

                                                    ще минем, майко, в светъл ден!    

                                                                                          

                                                                                 Малък Петко - Одисей

                                                                                              

                          Честит ви Свети Валентин, драги Откровенци! Според мен, Свети Валентин за българите е 365 дена, а точно определена дата за него е за инуитите, ескимосите и по северните, че да могат и те, с неговото идване, да се сетят за по тънките работи. Пожелавам ви наздраве по случай Трифон Зарезан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Яндов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....