10 окт. 2019 г., 17:42  

Вярвам в утрешния ден

1.2K 1 0

Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца,
от разплаканите очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите светли мечти.
Боли ме за победената радост,
от помръкналата ранена красота,
за обсебената от безверие младост,
от агонизиращата истина в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието грозно на пошлостта,
за обречения бял полет на крилата,
от черния триумф на подлостта.
Боли ме, но вярвам в утрешния ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден за щастие отреден,
във който властва справедливостта.
Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз, знам че ще пребъде светлината
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.

И ще простим на вятъра бездарен,
горчивите уроци на съдбата,
двуличието на мита коварен,
на лъжите черни болката и ада.

Щастливо слънце ще ни прероди,
което никога не ще угасне вече
и земен рай от сбъднати мечти,
на хоризонта волно ще проблесне.
Ще звъннат с обич в небесата сини,
безгрижни гълъби деня да поздравят
и истински четирилистни детелини,
в песента на вятър нов ще заискрят.
Усмихнато небе ще се роди в очите
и бяло сбъдване победно ще блести,
а житен клас ще е втъкан в съдбите,
за да е вечно слънцето на радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кръстина Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...