Боли ме за участта на днешния ден,
от дефицита на човешкото у човека,
за изконния изгрев от мрака пленен,
от прекършения цвят на светлината.
Боли ме за нахалството на подлеца,
от разплаканите очи на надеждата,
за лицемерието нагло на светеца,
от несбъднатите светли мечти.
Боли ме за победената радост,
от помръкналата ранена красота,
за обсебената от безверие младост,
от агонизиращата истина в калта.
Боли ме за дързостта на лъжата,
от безумието грозно на пошлостта,
за обречения бял полет на крилата,
от черния триумф на подлостта.
Боли ме, но вярвам в утрешния ден,
в разума надделял над глупостта,
в утрешния ден за щастие отреден,
във който властва справедливостта.
Победно дръзко в изгрев многоцветен,
аз, знам че ще пребъде светлината
и от навъсения, мнителен живот,
навеки ще изтрием тъмнината.

И ще простим на вятъра бездарен,
горчивите уроци на съдбата,
двуличието на мита коварен,
на лъжите черни болката и ада.

Щастливо слънце ще ни прероди,
което никога не ще угасне вече
и земен рай от сбъднати мечти,
на хоризонта волно ще проблесне.
Ще звъннат с обич в небесата сини,
безгрижни гълъби деня да поздравят
и истински четирилистни детелини,
в песента на вятър нов ще заискрят.
Усмихнато небе ще се роди в очите
и бяло сбъдване победно ще блести,
а житен клас ще е втъкан в съдбите,
за да е вечно слънцето на радостта.