15 нояб. 2025 г., 18:20

Вятърът навява...

168 2 8

Вятърът навява...

Окапват листите последни -

вятърът почти ги отнесе...

Клони в мъглата мержелеят -

самотни, грозно изкривени...

Помня ноември, преди време,

в оня тъй безкрайно тъжен ден -

литна горе, от ръцете ми

моята майка, свята за мен...

Вятърът навън - сякаш пее,

навява ми, нейната песен...

Опитвам и аз, безуспешно -

май в гърлото ми драска нещо,

а очите влага премрежва...

И както в детството, глас нежен,

като че - вятърът донесе...

Благодаря, Боже - дар безценен... . ... ДораГеорг

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дора Пежгорска Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...