Nov 15, 2025, 6:20 PM

Вятърът навява...

  Poetry
169 2 8

Вятърът навява...

Окапват листите последни -

вятърът почти ги отнесе...

Клони в мъглата мержелеят -

самотни, грозно изкривени...

Помня ноември, преди време,

в оня тъй безкрайно тъжен ден -

литна горе, от ръцете ми

моята майка, свята за мен...

Вятърът навън - сякаш пее,

навява ми, нейната песен...

Опитвам и аз, безуспешно -

май в гърлото ми драска нещо,

а очите влага премрежва...

И както в детството, глас нежен,

като че - вятърът донесе...

Благодаря, Боже - дар безценен... . ... ДораГеорг

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора Пежгорска All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...