dorageorg (Дора Пежгорска) dorageorg (Дора Пежгорска)
13 210
15.11.2025 г., 18:20

Вятърът навява...

170 2 8

Вятърът навява...

Окапват листите последни -

вятърът почти ги отнесе...

Клони в мъглата мержелеят -

самотни, грозно изкривени...

Помня ноември, преди време,

в оня тъй безкрайно тъжен ден -

литна горе, от ръцете ми

моята майка, свята за мен...

Вятърът навън - сякаш пее,

навява ми, нейната песен...

Опитвам и аз, безуспешно -

май в гърлото ми драска нещо,

а очите влага премрежва...

И както в детството, глас нежен,

като че - вятърът донесе...

Благодаря, Боже - дар безценен... . ... ДораГеорг

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0