Вятър
Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица
Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата
И вятарът внезапно стихна
при лиобимата си се завърна
а после плахо се усмихна
в прегръдка нежна я обгърна...
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица
Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата
И вятарът внезапно стихна
при лиобимата си се завърна
а после плахо се усмихна
в прегръдка нежна я обгърна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никифор Никифоров Все права защищены
