Вятър

Aug 17, 2005, 9:43 PM

Poetry

4.5 (4)

908 1 1

Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица
Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Random works

Отвъд карамела на залеза
Rain

If I could be rain I'd come and go out of the blue never the same If I could be rain ......
War

To war! The queen commands, Battalions defend at once! The battleship is pounding on her shores; and...
At Nightfall

As the candle slowly burns And the day turns… into a night Clouds gather ‘round in the rain As the c...

More works »