Вятър
Вятърът в нощта препуска
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица
Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата
И вятарът внезапно стихна
при лиобимата си се завърна
а после плахо се усмихна
в прегръдка нежна я обгърна...
задъхан шепне на листата
и разпитва светлините в мрака
защо ридае самотата
Луната, скрила се смутена
във сянката на нощна птица
отрони огнена но заледана
блестяща мъничка сълзица
Със стон измъчен и гробовен
разтвориха се небесата
загърната в красота и болка
появи се Самотата
И вятарът внезапно стихна
при лиобимата си се завърна
а после плахо се усмихна
в прегръдка нежна я обгърна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никифор Никифоров Всички права запазени
