Гоня се с вятъра.
С морския вятър,
онзи - нахалния, дързък, бургаски,
онзи, понесъл дъха на лято,
с мирис на сол и на водорасли.
Облаци гони, развива мъглите,
по Богориди в листа се търкаля,
хвърля се в пясъка, дърпа косите ми,
после Казиното тих обикаля.
Грабвай ме, ветре - твоя съм, взимай ме,
яхнала бяла вълна те догонвам,
помня гласа ти – и летен, и зимен, ...