Вятър
Гоня се с вятъра.
С морския вятър,
онзи - нахалния, дързък, бургаски,
онзи, понесъл дъха на лято,
с мирис на сол и на водорасли.
Облаци гони, развива мъглите,
по Богориди в листа се търкаля,
хвърля се в пясъка, дърпа косите ми,
после Казиното тих обикаля.
Грабвай ме, ветре - твоя съм, взимай ме,
яхнала бяла вълна те догонвам,
помня гласа ти – и летен, и зимен,
всеки твой танц по Крайбрежната помня.
Ще те позная, ветре бургаски –
даже да свириш през раковина.
Лете копнея за твоите ласки,
а от страстта ти се крия през зимата.
Стигна ме вятърът, морският вятър,
смело възседнал прибоя бургаски,
шумно флиртуващ с последното ято...
Вятър ме вее
на бял кон от щастие.
© Ели All rights reserved.
!
