ellyst (Ели)
136 868
1 jul 2011, 19:44

Вятър 

  Poesía » Del paisaje
1150 0 22

 

Гоня се с вятъра.

С  морския вятър,

онзи -  нахалния, дързък, бургаски,

онзи,  понесъл дъха  на лято,

с мирис на сол и  на водорасли.

Облаци гони, развива мъглите,

по Богориди в листа се търкаля,

хвърля се в пясъка, дърпа косите ми,

после  Казиното  тих обикаля.

 

Грабвай ме, ветре - твоя съм, взимай ме,

яхнала бяла  вълна  те догонвам,       

помня гласа ти – и  летен, и зимен,

всеки твой танц по Крайбрежната помня.

Ще те позная,  ветре бургаски  –

даже да свириш  през раковина.

Лете копнея за твоите ласки,

а от  страстта ти се крия  през зимата.

 

Стигна ме вятърът,  морският  вятър,

смело възседнал прибоя бургаски,

шумно  флиртуващ   с  последното   ято...

 

Вятър ме вее

на бял кон от щастие.

© Ели Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??