Вятър с два катинара
Ключарят увисна на думите – паяче,
изплело невидимото помежду ни,
опитващо се да разгадае всячески
тайно събираното пълнолуние.
И сенките се размърдаха по човешки.
... Имам и от чашите за сбогом, и за добро утро!
Гледам, донесъл си време, от изтеклото.
Хайде, събличай зимата на последното лутане
и ме отведи там, където е далече,
по-далече от друмите в нас. Стара е
приказката, но си струва... Обречена
като вятър заключен с два катинара.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
Гоним ветровете си, а времето се опитва да им слага катинари. Благодаря ви! И вие ме усмихнахте.
