Feb 25, 2021, 8:22 PM  

Вятър с два катинара 

  Poetry » Love
526 9 14

Ключарят увисна на думите – паяче,

изплело невидимото помежду ни,

опитващо се да разгадае всячески

тайно събираното пълнолуние.

 

И сенките се размърдаха по човешки.

... Имам и от чашите за сбогом, и за добро утро!

Гледам, донесъл си време, от изтеклото.

Хайде, събличай зимата на последното лутане

 

и ме отведи там, където е далече,

по-далече от друмите в нас. Стара е

приказката, но си струва... Обречена

като вятър заключен с два катинара.

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Честит имен ден, Красе! Прегръщам те и ти желая здраве, щастие и много обич!
  • Понякога грешките са щастливи, "а дали е така - кой, кой ще ми каже".. Гоним ветровете си, а времето се опитва да им слага катинари. Благодаря ви! И вие ме усмихнахте.
  • Чудно! / с "л" в заглавието е още по- интригуващо /
  • Може ли под катинар да се държи вятърът в главата?
    Поздравления!
  • Благодаря за подсказването, Ина ! Реших енигмата с твоя помощ.
    ако заменим " като вятър заключен с два катинара" с
    " като вятър заключен с два кЛаТинара." се получава следствието:
    ако махнем двата кЛаТинара, то остава само... вятър.
    Благодаря ти ! С теб се работи приятно !
  • Харесва ми! Браво!
  • Бях написала "клатинара", вместо "катинара", та Надя ме усъмни с нейните сънища и аз се поправих, но ето какво било - всичко заключено за нас вече се разклаща и ние се освобождаваме Помагам на Марко за енигмата и ви благодаря че оставихте по някой ред, стана ми приятно...! .
  • Разбира се, че ми хареса тази картина на живота,колкото и да е трудно удържим мига на сътворяването й:"като вятър,заключен с два катинара."
  • Вятър...с катинари...Краси!💖
  • "И сенките се размърдаха по човешки.

    ... Имам и от чашите за сбогом, и за добро утро!

    Гледам, донесъл си време, от изтеклото.

    Хайде, събличай зимата на последното лутане"

    Красе, една чаша за добро утро!
  • И аз се омотах съвсем Все едно съм пияна. Не ми се беше случвало да се напия докато чета
  • Вятърът с два катинара си е чиста енигма.
    Десет пъти го прочетох, за да схвана само малка част от загадката.
    Харесвам как си го написала, загадъчно, тайнствено, заплетено сякаш е захвърлено във "времето, което е вече изтекло".
    Чашите за добро утро оставям на теб. Предпочитам от другите - ракиените.
    Поздрави за творбата Ина. Ще продължавам да я чета и разгадавам.
  • сетих се защо се усмихваш , една буква може да преобърне света, а какво остава за цяла дума, Наде.
  • Ще го сънувам този вятър, Красе.
Random works
: ??:??