18 нояб. 2008 г., 00:12

Вятър с тяло на мъж

2.7K 0 27

Ти си този, дето

всяка вечер ми палиш в небето

не звезди, а пожари

и с куршумени думи

разстрелваш сърцето ми.

Вятър си безпризорен,

счупено ехо,

непорочие от дъги ми носиш

и страстта на пулсари.

Сплиташ ми тъга в косите,

по гърдите ми париш

със шепот.

Мъж, в тяло на вятър си.

Укроти се,

приседни до листата,

дето стихийно

от мен си отронил.

Ще те покрият,

усмирят

и наситят.

После заедно с теб

вятърничево ще бродим.

Фиууу... Догони ме...

Перце съм в сърцето ти.

 

 

МУЗИКА>>>Ветрове 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ох...много е хубаво, Веси!
  • Направо ме насити от хубави чуства абе то всъщност винаги като чета нещата ти се чуствам добре още веднъж браво много ми харесва
    Ти си този, дето

    всяка вечер ми палиш в небето

    не звезди, а пожари

    и с куршумени думи

    разстрелваш сърцето ми.

    приказно
  • Ах,този вятър!...Докога ще се надпреварваме с него?
    Прекрасен стих, и музика, и картина.
  • Благодаря, момичета, като перце хвъркам от вашата обич!!! Страхотни сте! Нямам думи!
  • Вятърна броднице...
    Поздрав!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...