Вятър с тяло на мъж
Ти си този, дето
всяка вечер ми палиш в небето
не звезди, а пожари
и с куршумени думи
разстрелваш сърцето ми.
Вятър си безпризорен,
счупено ехо,
непорочие от дъги ми носиш
и страстта на пулсари.
Сплиташ ми тъга в косите,
по гърдите ми париш
със шепот.
Мъж, в тяло на вятър си.
Укроти се,
приседни до листата,
дето стихийно
от мен си отронил.
Ще те покрият,
усмирят
и наситят.
После заедно с теб
вятърничево ще бродим.
Фиууу... Догони ме...
Перце съм в сърцето ти.
МУЗИКА>>>Ветрове
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
